Навигационната технология, която живее в нашите смартфони и табла за управление, може да изглежда млада, но е кристалът на векове на изследване и картография, технически бърникания и търговска конкуренция.
Днес те са второстепенни герои в нашия забързан живот — послушни, всезнаещи приятели, които винаги знаят най-добрия маршрут. И дори не сме приключили. Навигацията продължава да се развива от пазарните ветрове, като например персонализирането. Тази статия описва възходът на навигация за кола; от ново изобретение до повсеместно разпространение.
Аналогов към цифров, фиксиран към преносим
Преди 100 години шофирането беше друг тип изживяване. Улиците рядко са били обозначени и слабо осветени. На този фон, ранните изобретения като Jones Live Map и Baldwin Auto Guide представлявали странен намек за модерността. Те използвали проста въртяща се технология за подаване на указания към водача. Най-добре документираният пример е устройството Iter Avto, в което водачът зарежда свитъци, изобразяващи фиксирани маршрути. С подвижна хартия, стъклени лещи и месингов корпус, тези системи носели известна пост-викторианска странност.
Бързо напред половин век, до 80-те години на миналия век, когато дигиталната модерност започва да прониква в домовете и колите на потребителите. Не съвсем GPS, но „инерционна навигационна система“ или жироскоп, който бил чувствителен, както към въртене, така и към движение. В него нямало нищо преносимо, за да получава информация за местоположението, трябвало да бъде свързан към модифицирана автомобилна трансмисия.
Предшественикът на GPS се появил през 1985 г. с Навигатора от Etak. Той използвал геокодиране, което означавало, че може да посочи уличен адрес с географска ширина/дължина. Това се съчетавало с цифров компас, монтиран в колата и два сензора за колела, монтирани на незадвижваните колела. И въпреки цялата си техническа мощ, той си оставал нишов продукт, премествайки само няколко хиляди бройки.
Steven Lobbezoo разработил първата налична в търговската мрежа сателитна навигационна система за автомобили в Германия. Наречен с прякора „Омир“, тя била приспособление: модифицирано IBM PC, интегрирано в жабката, голям диск за картографски данни, всички показани на плосък екран. Той използва мъртво изчисление – навигационна техника, която се ориентира с фиксирани позиции, измервайки разстоянието и посоката, измината от тези позиции.
В края на десетилетието Япония наложила технологията за маршрутизиране на CD-ROM. След това сънародниците Alpine пуснаха своя версия на CD навигация, използваща GPS сателити.
През 90-те години навигацията за търговски автомобили се разгорещява. Eunos Cosmo станал първият сериен автомобил с вградена GPS навигационна антенна система.
Преносимостта става мода
В началото на века тежестта на пазара се измества към преносимите навигационни устройства (PND), които позволяват на потребителите да купуват пътна навигация отделно от автомобилите си.
И ето, тогава дойдоха смартфоните и приложенията. Навигацията очевидно използва технология на средата и вградените GPS функции. Тази ера е доминирана от платформи за уеб картографиране, които са поставили света в джобовете на хората. Приложения като Bing Maps, Waze и MapQuest се борят за коричките, но този пазар има един цар: Google Maps. Всъщност бихме могли да преименуваме цялата тази статия „Навигация преди и след Google Maps“ с перфектна полезност.
Компас към приложението и извън него
От древни моряци, четящи компас вместо звездите, до стиймпънк измишльотини, до системи, които разбират как и какво карате – навигацията се радва на колоритен, обхващащ епохата тръс към модерността. Взирането в бъдещето е опасна игра, но колкото и да се развива навигацията, почти сигурно ще стане по-прецизна, по-подробна и по-подходяща за отделния потребител.
Днес всички шофьори развълнувани да бъдем част от надигащата се вълна на ново поколение автомобилни навигации. Всички новости може да разгледате на страниците на сайта: bgauto.eu.